1. НЕОБХОДИМОСТ НА ПРОГРАМАТА

Динамиката на обществения живот в XXI век, интензивността на темповете и нееднородността на процесите на развитие във всички обществени сфери поставят образованието, обучението и ученето пред множество предизвикателства. За тяхното преодоляване е необходимо всеки български гражданин да бъде образован, знаещ и можещ човек с перспектива за лично и обществено благополучие.

Проблемите, свързани с бързото развитие на новите технологии, включително изкуствения интелект, както и климатичните промени и нарастващите социално-икономически неравенства, подчертават необходимостта от адаптиране на образователната система. Множество международни изследвания и стратегии сочат, че учениците на бъдещето трябва да развиват не само базови знания, но и хоризонтални умения като критично мислене, креативност, работа в екип, цифрова грамотност и глобално гражданско съзнание. В доклади на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (UNESCO), ОИСР, PISA и ЮНЕСКО се отбелязва важността на развиването на такива умения, които ще позволят на учениците да се справят с бъдещите предизвикателства на пазара на труда и социалните промени.

В периода 2021 – 2030 година българската образователна система е призвана да подготви за личностна и професионална реализация поколение от деца и ученици, които ще навлизат в активна трудова възраст в следващите поне пет десетилетия. Визията в областта на образованието и обучението е насочена към повишаване на обхвата и качеството на образованието и обучението с акцент върху придобиване на аналитични умения и развиване на синтетична креативна мисъл, увеличавайки способностите на хората за своевременна адаптация към технологичната трансформация и произтичащите промени в пазара на труда.

Изследванията в международен контекст показват, че България продължава да изостава по някои ключови образователни показатели, включително резултатите на учениците в международни оценки като PISA. Това изисква незабавни действия, които да включват не само реформи в съдържанието на учебните програми, но и въвеждане на нови методи за обучение и преподаване, които да отговарят на променящите се нужди на учениците и на пазара на труда.

В отговор на съвременните предизвикателства и с оглед изключително отговорната мисия за развитието на обществото и бъдещето на страната ни, която Министерството на образованието и науката изпълнява, политиките на национално ниво са съобразени с актуалните тенденции, а                  те документите са разработени с ясна и широко споделена визия за образованието до 2030 година. Планирани са основни приоритетни области за развитие. Предвидени са цели и мерки за постигането им, които са изготвени в синхрон с перспективите, заложени в актуални стратегически документи на глобално и европейско ниво, както и с Целите на ООН за устойчиво развитие. Всички те очертават споделеното виждане за висококачествено, достъпно, приобщаващо, ценностно-ориентирано и продължаващо през целия живот образование, обучение и учене.

В Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, раздел 2А. Иновативна България се отбелязват като важни компоненти за бъдещи дейности: образование и умения, с акцент на уменията за професиите на 21-ви век: дигитални, зелени, преносими, ключови компетентности, като се поставя фокус на научните изследвания и иновациите… (https://education.ec.europa.eu/bg/focus-topics/digital-education/action-plan).

За въвеждане на научноизследователски процедури и научни анализи в посока развитие на образованието и повишаване на неговото качество и ефективност OECD представя насока чрез публикации като Measuring Innovation in Education 2023. Tools and Methods for Data-Driven Action and Improvement (https://www.oecd.org/en/publications/measuring-innovation-in-education-2023_a7167546-en.html). В този документ се презентират „три аспекта на иновацията: образователна иновация на системно ниво, иновационна култура в образователните институции, иновация към справедливост в образованието.“

В аналогичен контекст OECD отбелязва, че „Измерването на иновациите в образованието и разбирането на техните двигатели и препятствия е от съществено значение за подобряване качеството на образователния сектор и на конкретни учебни заведения.“ (https://www.oecd.org/en/publications/measuring-innovation-in-education-2023_a7167546-en.html).

В обобщаващия доклад от конференцията „Global Smart Education Conference 2023“ (Пекин,18 – 20 август 2023) е поставен фокус върху „стратегията и пътя за насърчаване на дигиталната трансформация на образованието, механизмите, които позволяват технологично ориентирано образование, и изследването как да се изгради регионална интелигентна образователна екосистема и учащо се общество. Основната цел е да се предостави ценна информация за растежа на дигиталното поколение, иновативни методи за оценка и да се споделят най-новите теории, технологии, идеи и резултати в областта на смарт-образованието.“ (https://iite.unesco.org/wp-content/uploads/2023/10/Synthesis-Report-of-Global-Smart-Education-Conference-2023.pdf).

Както се отбелязва в доклада „Бъдещето на образованието“ на UNESCO: необходим е „нов социален договор за образование, основан на принципите на човешките права, социалната справедливост, човешкото достойнство и културното многообразие. Тe недвусмислено утвърждават образованието като обществено начинание и общо благо.“ (https://www.unesco.org/en/futures-education). Новият социален договор е немислим без поставяне на научна основа чрез и с научни изследвания, научни анализи и научни прогнози на иновативните процеси на развитие на образованието.

В тази връзка Министерството на образованието и науката (МОН) предприе редица действия за постигане на напредък по поставените цели и за преодоляване на проблемите в системата на предучилищното и училищното образование. Въпреки отчетено подобрение в някои показатели данните все още показват изоставане или много бавно достигане на положителни резултати спрямо други страни от Европейския съюз, ООН, OECD и други.

Основната необходимост от Програмата се корени в нуждата от осъществяване на научни изследвания и въвеждане на иновации в образователната система, които да гарантират, че образованието в България ще бъде конкурентоспособно в глобален мащаб. Това изисква разработването на нови модели на учене, които да поставят ученика в центъра на процеса, както и гъвкави програми, които да отразяват нуждите на различните социални и икономически групи.

В България научните изследвания в областта на училищното образование и иновациите са все още ограничени в рамките на отделни академични организации или неправителствени организации. Липсата на координация между образователните институции, изследователските звена и училищата създава пропуски в прилагането на научнообосновани педагогически модели и иновации в учебния процес. Съществуват малко на брой инициативи, които адресират иновациите в образованието, и често те са краткосрочни и ограничени до малки групи от училища. Внедряването на иновации, като например дигитални технологии или нови методики на преподаване, се осъществява на парче и не е интегрирано в цялата система.

Необходимостта от систематични и дълбочинни научни изследвания в образованието е особено належаща, за да се идентифицират ефективните практики и да се разберат по-добре дълбоките причини за текущите предизвикателства. Без наличието на солидна изследователска основа иновациите в образованието ще останат ограничени и ще бъде трудно да се постигне дългосрочно подобрение в качеството на обучението и ученето.

Националната програма „Развитие на научните изследвания и иновациите в българското предучилищно и училищно образование“ ще осигури възможност да се подобри ефективността на образователната система чрез научно обосновани иновации. Програмата е насочена към разработване и внедряване на нови модели на управление, педагогически практики и дигитални технологии, които да повишат качеството на обучението и да осигурят по-добра подготовка на учениците за бъдещето. Програмата ще подпомогне и провеждане на научни изследвания за преодоляване на сензорните дефицити сред подрастващите със сетивни проблеми, насочени към пълноценното им включване в образователния процес и социалната им реализация.

Инвестициите в научни изследвания ще позволят на образователната система да реагира адекватно на новите социално-икономически изисквания и да внедри иновации, които ще подпомогнат училищата да постигнат по-високи резултати в национални и международни оценки. Научните изследвания ще подпомогнат също така разработването на нови методики за обучение, които да отговарят на нуждите на дигиталната ера и да приобщят всички ученици към качествено образование, независимо от техния социален и икономически произход.

Ключово значение за успеха на програмата ще има не само разработването на нови модели, но и тяхната бърза и ефективна интеграция в училищния контекст чрез сътрудничество с научноизследователски институции. Партньорството между образователни организации и академични изследователски звена ще позволи своевременното внедряване на нови образователни практики, което ще подпомогне адаптацията на училищата към съвременните изисквания.

2. ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Образователната система в България е изправена пред множество обществени предизвикателства, които изискват не само бързи и иновативни действия, но и задълбочено разбиране на дълбоките причини за тези проблеми. Тази Програма, насочена към развитие на научните изследвания и иновациите, има за цел да предостави инструменти за систематично изследване и анализ на тези предизвикателства, както и за разработване на ефективни иновативни решения. Научноизследователската дейност ще играе ключова роля в идентифицирането на корените на проблемите и в създаването на нови подходи за тяхното преодоляване.

Тези предизвикателства не са изолирани, а част от глобалните процеси на трансформация, които засягат обществата в световен мащаб. Чрез развитие на иновации и прилагане на резултатите от научни изследвания Програмата ще подпомогне трансформирането на образователната система, за да бъде тя по-адекватна на съвременните реалности.

Дигитализация и технологична трансформация

Технологичният напредък, включително изкуственият интелект, автоматизацията и интернет, оказват все по-голямо влияние върху работния пазар и социалните структури. За да се отговори на тези предизвикателства, изследванията в областта на образованието ще имат за цел да анализират как дигитализацията променя традиционните модели на учене и какви иновации могат да бъдат въведени, за да подготвят учениците за бъдещето. Изследванията ще подпомогнат разработването на ефективни подходи за интегриране на новите технологии в учебния процес и за оптимизиране на инвестициите в инфраструктура и подготовката на учителите.

Социално-икономически неравенства

Неравномерното разпределение на ресурсите между различните региони на страната води до значителни различия в качеството на образованието. Чрез научни изследвания и иновации програмата ще помогне да се идентифицират основните фактори, които задълбочават социално-икономическите неравенства в образованието. Тези изследвания ще се фокусират върху разработване на нови модели и решения за подобряване на достъпа до качествени образователни ресурси и технологии за учениците в отдалечените и по-слабо развити райони. Въведените иновации ще подпомогнат създаването на по-справедливи условия за всички ученици.

Приобщаване и равен достъп до образование

Програмата поставя особен акцент върху развитието на иновации и научни изследвания, насочени към приобщаване на уязвимите групи в образованието. Изследванията ще анализират ефективността на съществуващите приобщаващи политики и ще разработят нови подходи и методологии, които ще отговарят по-адекватно на нуждите на учениците от различни социално-икономически групи и етнически общности. Инвестициите в иновации ще подкрепят разработването на адаптирани учебни материали и методи, които да подпомагат успешното приобщаване на тези ученици в образователната система.

Изискванията на глобалния пазар на труда

Глобализацията и интеграцията на международните пазари създават нужда от иновации в образованието, които да подготвят младите хора за конкурентоспособност в световен мащаб. Научните изследвания в тази област ще помогнат за идентифициране на ключовите умения и компетенции, които ще бъдат необходими за бъдещето като критично мислене, креативност и цифрова грамотност. Програмата ще насърчи разработването и внедряването на нови образователни модели, които ще отговорят на нуждите на дигиталната икономика и глобалния пазар на труда. Чрез активното участие на българските училища в международни проекти и обмен на добри практики с водещи образователни институции, програмата ще създаде възможности за повишаване на квалификацията на учителите и внедряване на доказани иновации в образователната система на страната.

Като цяло Националната програма „Развитие на научните изследвания и иновациите в българското предучилищно и училищно образование“ ще допринесе за справяне със следните обществени предизвикателства:

  • Получаване на научни резултати за образователните и административните процеси в системата на българското предучилищно и училищно образование и публикуване на резултатите в научни реферирани издания;
  • Поставяне на научна основа на училищните процеси чрез въвеждане на резултативни иновации за учебния процес и управление на училищната организация;
  • Ефективна реализация и саморефлексия на приобщаващото образование, включително и дигиталното приобщаващо образование;
  • Създаване на позитивна образователна среда с активно участие на фамилния контекст;
  • Повишаване на мотивацията за учене на учениците;
  • Постигане на пълен обхват и посещаемост на училище от всички ученици;
  • Повишаване на резултатите на учениците при оценяване в международни изследвания като PISA.
  • Предвиждане и мониторинг на въздействието от внедряването на смарт-технологии в образователния процес.